От десетина години насам в България се води дискриминационна политика спрямо турския език и неговото изучаване в училищата. Но в последно време тя премина в друго качество и вече се намира в друго измерение, независимо от обстоятелството, че изучаването майчиния турски език има дълбоки корени в историята. Образованието на малцинствата непосредствено след 1878 е уредено чрез широка и автономна мрежа от училища, в които обучението се води на турски език. Независимо от огромните проблеми, които българската държава създава този процес продължава до 1934 година, когато след преврата броят на турските училища рязко намалява. След създаването на Турската република се подписват няколко двустранни договора, по силата на които е осигурена обучението на майчиния турски език на жиеещите в страната ни турци. Такива принципи са залегнали и в други многостранни договора. Тогава се откриват турски училища, в които обучението се провежда само на турски език. Като се има предвид броя на гражданите от турски произход живеещи в България, това се приема като естествено явление.