Идеята за съвместното съжителство между представителите на различните култури е в тясна връзка с идеите за толерантността, хуманизма, равенството, демокрацията, свободата. Това са високо издигнати ценности на съвременния свят. Основите на тази философия могат да бъдат открити още в творчеството на редица изтъкнати философи – Платон, Аристотел, Волтер, Русо, Лайбниц, Томас Хобс, Джон Лок и др. Съвременната етнология и културология развиват теорията за етносите и етническите процеси, наблягайки на обстоятелството, че за етническото многообразие на човечеството особено съществено значение имат характерните черти на културата в най – широкия смисъл на думата. Като отделен социален субект, етносът, според Г. Фотев, не се поддава на генерализиращо определение, при което във всеки случай се изплъзва отличителното за даден етнос, което не означава, че при изучаването му са неуместни генерализиращи, технологични и други подобни рационално-познавателни инструменти. Етносът възниква (в немалко случаи неговото начало е невъзможно да се определи) преди достъпното за познание историческо време, разширява своята територия и поле, включително и като се разпръсква сред други етноси в по-големи или по-малки етнически малцинства. Практически не съществуват етнически чисти или етнически еднородни общества. Според Доминик Шнапер етноси са “човешки групи, които се преживяват като наследници на някаква историческа и културна общност (често формулирана в термините за общо потекло) и споделят волята да я поддържат и се дефинира чрез две измерения: историческата общност и културната специфика”.