Книга за гости Контакти E-вестник
ВАЛУТА
EUR EUR 1.9558 лв.
USD USD 1.6759 лв.
GBP GBP 2.1609 лв.
TRL TRL 0.2147 лв.
Начало Новини   Коментари   Архив
20 Октомври 2020
КОМЕНТАРИ

КОГА ИЗБОРИТЕ В КЪРДЖАЛИ НЯМА ДА СА ЕТНИЧЕСКИ?

13 Февруари 2007

Кърджали Хабер
В навечерието на почти всички избори от местно и национално значение, а сега и от европейско, определени сили в нашия регион правят опити да инициират етническо напрежение. Определено може да се твърди, че с това те искат да удовлетворят своите политически стремления. Разбира се, в този стремеж няма нищо лошо и той не трябва да учудва никого. В крайна сметка всяка политическа сила се стреми към властта. Затова именно се създават и функционират партиите.
Но онова, което предизвиква тревога, е усилията на някои да търсят не онова, което ни сродява и сближава, а онова, което може да ни раздели и противопоставя. Държа да подчертая, че между гражданите на Кърджали, независимо от какъв етнос са те и каква религия изповядват, никога не е имало напрежение. Ние винаги сме живели и живеем добросъседски. Заедно работим, заедно посещаваме културни мероприятия, заедно си пием гроздовата, заедно защищаваме националните спортни отбори, гордеем се с успехите на нашите спортисти и т.н. Но намесят ли се политиците в тези отношения, нещата придобиват друг обрат. Сега се намираме в такава ситуация.
Неотдавна местен политически лидер в Кърджали, предложи ДПС да издигне за кмет българин. Това предложение автоматически етнизира изборите. Убедено завявам, че изборите в Кърджали няма да бъдат етнически, ако, примерно БСП, издигне за кмет етнически турчин и в листите си за депутати го постави на избираемо място. В състояние ли е столетницата да направи това?
В областта на местното самоуправление у нас все още продължава да играе определена роля синдромът “ние-вие”. За неговото предотвратяване трябва да обединим усилията си и да признаем истината, че в продължение на векове тук е съществувало съвместното съжителство между различните етнически общности. Нейното разбиране ще помогне за предотвратяване източника на напрежение, взаимното подозрение и недоверие. Трябва да се отбележи, че винаги ще се появяват опасни рецидиви от етническо противопоставяне, ако централните и местните власти и структурите на гражданското общество, както и хората, работещи в тях, се легитимират чрез етническата си идентичност. У нас този синдром все още не е преодолян. Когато в дадено кметство, община или област в структурите на властта се издигне човек от другия етнос, се намират хора и дори организации, които се опитват да провокират обществото с изказвания от рода на “турчин управлява, примерно в Кърджали, или българин – в Крумовград”. Не се ли преодолее този синдром, дълго време изборите в етнически смесените райони, ще се превръщат в източник на конфликти и противоречия. След изборите кметът, примерно на Кърджали, независимо от това как се казва, от какъв етнос е и коя политическа сила е издигнала неговата кандидатура, се превръща в законна институция на българската държавност. Той не управлява българите от името на турците и обратно. Управлява в името на българските закони, пред които всички са равни и еднакво отговорни.
Искам да повдигна още един въпрос. До каква степен учител или директор на училище, които трябва да възпитават своите ученици да възприемат принципите и ценностите на гражданското общество, трябва да бъдат политически лидери? Дават ли си сметка те, политическите лидери, какви чувства изпитват техните ученици, когато говорят против родителите им?
Демокрацията е начин на управление, при който хората участват в него чрез своите представители във властта, които вземат решение от тяхно име и в тяхна полза. У нас се случи така, че турците са представени от ДПС. Съвсем логично възниква въпросът, ако ДПС престане да съществува, останалите партии имат ли готовността да предложат такива политики на турците, които да ги убедят да гласуват за тях? До каква степен те познават бита, традициите, страховете и надеждите на турците? Имат ли те програми за преодоляване на страховете и сбъдване на надеждите им? Какво правят те, щото турците да се чувстват пълноценни граждани на своята родина, а не хора “втора ръка”? И нека дебатът да бъде за това, а не коя политическа партия да издигне турчин или българин за кмет или депутат. Ние сме толерантни и отворени за интеграция при условие, че се запазва нашата етнокултурна идентичност.


РЕКЛАМА



All Rights Reserved © 2006-2019    "СЕНИ МЕДИЯ" ЕООД - КЪРДЖАЛИ   e-mail: kardjalinews.media@gmail.com   Webdesign: SWS