Книга за гости Контакти E-вестник
ВАЛУТА
EUR EUR 1.9558 лв.
USD USD 1.5959 лв.
GBP GBP 2.2133 лв.
TRL TRL 0.4201 лв.
Начало Новини   Коментари   Архив
24 Януари 2018
КОМЕНТАРИ

Чеcтване на празника невруз на Балканите

13 Март 2011

Проф. д-р Хайрие Сюлейманоглу
Тюркоезичните народи честват от най-стари времена настъпването на пролетта като важен празник, наречен Невруз. Този древен и наситен с богати и интересни народни поверия празник представлява важна част от историята, бита и културата на турците.
Турското население, живеещо в балканските страни също чества този пролетен празник, известен под различни наименования:

- в България – в различните области празникът Невруз е известен като "Пролетно равноденствие", "Ден на яйцето", "Нервис", "Мервис" (Източните Родопи), "Султан Невруз" (в повечето области)
- в Западна Тракия (Гърция) – Меврис
- в Македония и Косово (бивша Югославия) – тук живеещите турци наричат празника "Султaн Навриз"
- в Румъния този празник получил имeтo Наврез.

Всички изброени наименования обаче означават едно и също: нов ден, начало на нов живот. С празника Невруз се изпраща зимата и се посреща пролетта.
Природата се готви за едно ново оживление: затоплянето на времето, разтопяването на снеговете, раззеленяването на полята означават появата на ново начало. Клонките на плачещата върба напъпват, кокичетата, минзухарите и теменужките предвестяват пролетта. Лястовичките летят в небесната шир.

Според народното поверие в деня на Султан Невруз земята се пробужда, змии, мравки и др. излизат от леговищата си, пеперудите се разлетяват по нивите. Гласът на кукувицата носи радостната вест за идването на Невруз. Aми щъркелът? Нали и той е един от вестителите на пролетта. Запитали щъркела: "Кога ще се върнеш?" А той отговорил: "На сто и двадесетия ден [от Димитровден] не мога да дойда, но и на сто и тридесетия ден не мога да отлагам." Така щъркелът загатнал, че ще се върне през дните на Невруз. Пристигането му децата посрещат с радостна закачлива песничка:
Щъркел лети високо Яйцето му е в тавата Кацна на нашия стобор Стоборът се срути Клюнът му земята прободе (Кричим)
В детската реч щъркелът е преименуван на Дядо Хаджия. Тъй като той прекарва зимата в далечните топли страни, децата щом го видят, че е дошъл, започват да повтарят:

Дядо Хаджuя лак-лак
Дай на мене калпак
Калпакът ми къса
Момата е без коса (Кричим)

Животът на хората протича в крак с природата. Както природата се готви за пробуждане от зимен сън, така и хората са в разгара на подготовката за пролетната работа. Проверяват се ралата, плугoвeтe, каруците. Подготвя се всичко необходимо за работа на полето. Знак за започване на работата на полето дава броят на дните, пресмятани от Димитровден, и така се редуват:

На стотнuя ден – ралото стегни
На сто и десетия ден – на нивата кацни
На сто и двадесетия ден – семената приготви
На сто и тридесетия ден – нивата разори. (Пловдив-Разград)

Чествания на Невруз. Празникът Султан Невруз започва на 21 март с предваритeлна подготовка. В подготвителните работи и в честванията в балканските страни се наблюдават известни различия и нюанси. Нека видим какви са те и как протичат:

- Невруз в България: В Източните Родопи, в Кърджaлийския район празникът Невруз започва в деня на равноденствието (21 март) и продължава няколко дни. Преди празника къщите и дворовете се почистват, а яйцата се боядисват. За подклаждането на голям празничен огън се набавят сухи клонки и дърва от гората и се натрупват на мястото, където ще се проведе честването. В празничните дни жените не перат и не вършат ръкодeлна работа, не шият. Мъжете също не подхващат работа. Боядисаните яйца се раздават и се чукат за късмет. Ядат се пити, пържени в масло (колачи). Огънят се прескача за здраве. В някои области дори и животните се прекарват през огъня.

В гр. Омуртаг и региона Султан Невруз се чества на 136-ия ден от Димитровден. Предходния ден младежите запалват празничния огън чрез разтриване на два сухи лешникови пръта. Същият огън се разнася по домовете. Изгаснaлите оджаци и печки наново се запалват с него. Обичайно е в деня на Невруз да се почерпи със сладкиши. Според поверието, който на Невруз яде сладко, змия не го хапе през цялата година.

В делиорманското с. Бисерци (Насрадън) в деня на Невруз преди години устройвали и кукерско шествие. Облечени в животински костюми кукери обхождали с песни и пожелания домовете.

- Невруз в Западна Тракия: Известен сред турското население под името Меврис, той се чества като празник на пролетта. Започва в деня, в който долитат лястовичките.

Предния ден девойките приготвят яхния с ЛУК, наричана кармаджа. Сваряват яйцата и ги боядисват в жълто с обелки от лук. Бохчата с яденето се приготвя от вечерта, рано сутрин девойките и младежите се събират и избират най-живописното място около селището. Веселието започва с обредни песни и танци. На обяд се устройва богата трапеза с храната, донесена от къщи. Вода се пие от река или гepaн с черупката на яйцето. Поверието гласи, че това предпазва от ангина цялa година. Младежите се търкалят по тревата, за да не ги боли кръста по време на лятната работа на полето. Същото правят и децата, за да пораснат по-бързо. Вечерта с букет теменужки младите се връщат у дома. По пътя, минавайки покрай река или чешма, се пръскат с вода, за да имa дъжд през лятото.
Донесените теменужки се поднасят на тези, които не могат да участват във веселието. Те ги помирисват и три пъти разтриват очите си с тях с пожелание да ухаят като теменужки и да имат очи, красиви като теменужки.

- Честване на Невруз в бивша Югославия, по-специално в Македония: Тук празникът Невруз също е широко разпространен и са запазени доста интересни традиции и поверия. Обикновено честването се прави през дните от 1 до 14 март.
В Охрид и околността в деня на празника пред портата на къща, в която има мома за омъжване, се подготвя люлка. Момата три пъти се люлее на люлката с лице към улицата и поглед, насочен навън. Докато тя се люлее, майка й или близка роднина три пъти повтаря следното: "Kaктo се люлее, както се оглежда навън, така да й излезе отвън късметът." Поверието е, че това помагало за щастлива и навременна женитба. Когато момата слезе от люлката, майката намокря едно яйце и го хвърля в огъня. Според звука, който се получава от спукването на яйцето можело да се съди дали бъдещият зет ще е ерген или вдовец.

Подобен ритуал се извършва и през нощта на празника. В огъня се сипва червен пипер. Докато той изгаря, майката повтаря три пъти следното: "Както изгаря пиперът, такада се запалят сърцата на ергените по моята щерка." Рано сутринта на празничния ден една от близките роднини поставя на главата на момата тиква. С нож отваря една четвъртита дупка в нея, колкото да се види вътрешността й, и повтаря следните пожелания: "Както се отвори тиквата, така да се отвори късметът на момата." След това тиквата се хвърля на улицата и от звука, който се чува, се гадае за бъдещия зет.
На този ден децата събират малки съчки и пръчици, наречени "пиленца", и ги поднасят на съседите, срещу което получават най-рaзлични подаръци. Съседите хвърлят в огъня получените пръчици с пожелание да им се роди богат берекет и много пиленца.

В Охрид, Скопие и околностите по време на честванията на Невруз се организират и надпявания за късмет със закачливи народни песни, наричани мутафал или мартифал, вид частушки. В други балкански страни такива надпявания се срещат само по време на Гергьовденските празници.
Сред турското население в Македония се споменава и за народния обичай "мартеница", който явно е възприет в хода на съвместния живот с местното население. Усукан конец от червено и бяло, преобразен в украшение, изобразяващо различни цветя и животни, се разменя на 1 март между приятели и семейства и се носи на яката на дрехата до 21 март или докато се завърнат щъркелите от топлите страни. Според народните вярвания мартеницата се носи за здраве и щастие, а на 21 март се закачва на клоните на дърво или на цвете. Тази много стара традиция заслужава да бъде изследвана самостоятелно.
Друга особеност на честването на Невруз в Македония е, че се приготвя баница, наричана кравай, и за късмет вътре в нея се слагат пари. Така този обичай се споделя и от македонското, и от турското население в областта.
Независимо от различията, празникът Невруз е доста разпространен сред турското население в Македония и е известен в литературата като празник на пролетта и добрите пожелания.

- Невруз в Румъния: Татарските турци, живеещи в района на Добруджа, честват този празник на 21 март с още по-голямо въодушевление и радост. Тъй като след тази дата денят започва да нараства, а нощта да се скъсява, празникът е получил името "Обрат на деня". Той доставя голямо удоволствие особено на децата. Те окичват клонки от дърво с теменужки, посещават домовете и пеят песни, посветени на Нарвес, срещу което получават от домакина кърпи, яйца, пари, бонбони и др. Песента Нарвес обикновено започва така:
Нарвес дойде лято дойде Пиле дойде, пате дойде Птuчкu чуруликат
Нека бъде честит Нарвес.
Подготовката за празника по селата трае една-две седмици. Група млaдежи от селото се събират и избират свой водач, който научава песните, които ще се пеят на празника, и дава указания за честването. В деня на празника водачът взема големия букет, който предcтавлявa клон от дърво, накичен с много кокичета (наречен Нарвес шешеги), и води групата, която посещава домовете и пее обредни песни, посветени на Нарвес. Домакините се надпреварват да окичват големия букет с извезани кърпи, чеврета, забрадки и други ръкоделия, а с платното, yшито от девет парчета плат с рaзличен цвят, което се нарича токуз, се покриват рaменeтe на водача на групата.
Младежите изразяват своята благодарност към дарителите с песни, които показват дали са доволни от даровете. Те са различни също така в зависимост от това, дали се изпълняват пред млади или пред възрастни дарителки.

Обичаите, свързани с Невруз в Добруджа, са същите както и на Кримския полуостров. Изследователите са на мнение, че това е доказателство, че турското население в Добруджа представлява всъщност изселници от Крим.

- Невруз при гагаузите: Гагаузите, които живеят в Добруджа и на други места, също честват празника Невруз, само че под друго име – Йорту. Тъй като гагаузите са православни християни, при тях пролетните празници и чествания са пригодени към православния църковен календар и съвпадат с Тодоровден, Лазаровден и др. Обичаят "мартеница", на който се подаряват мартеници на първи март и на който се пожелава здраве и щастие, съществува също и при православните българи.

Смятам, че ще бъде много полезно, ако се направи едно сравнително изследване на пролетните чествания, споменати тук, които се изпълняват и от народи с нетурски произход, за да се види дали те съвпадат с турските обичаи, кое е общото и различното между тях.

За съжаление много от обичаите и поверията, свързани със Султан Невруз на турското население, живеещо на Балканите, са започнали да се забравят. Но въпреки това, една част от тези обичаи се запазват до края на Втората световна война. От средата на миналия век до днес, особено сред турското население в България, много от тези обичаи са забравени, по-точно заличени от комунис¬тическия режим.

През османския период в Румелия празникът Султан Невруз в продължение на векове е честван с различни символи. Тези символи са: плодородие, пожелание за здраве и щастие, предпазване (от духовни и материални злини). Да, Невруз е плодородие. Невруз е обич. Пролетта донася на хората нови надежди за щастие. До нови Неврузови празници!...


РЕКЛАМА



All Rights Reserved © 2006-2018    "СЕНИ МЕДИЯ" ЕООД - КЪРДЖАЛИ   Webdesign